Църкви и манастири

През времето на Втората българска държава във Велико Търново и околностите били изградени множество църкви и манастири, които се превърнали в средище на духовен и културен живот и станали средство за самосъхранение.

    Времето на Второто българско царство е бил период на активно църковно строителство. На територията на средновековния град са открити и останките на множество манастири. За сега са известни над 50 средновековни църкви, като много от тях са свързани с пренасянето на мощите на светците-покровители на старопрестолния град. Към този група, влизат следните паметници:

– “Майката на всички църкви по българската земя”, нейните кубета се издигали на най-високата точка на Царевец, което подчертава идеята за сакралния център и за градозащитната сила на светинята. Днес църквата е напълно “реставрирана”. Вътрешното изписване на стените е далеч от канона – стилизиран модернизъм от “апогея на българското изкуство” от 80-те години на XX век. От Патриаршията – “майката на всички български църкви” се осъществява администрирането и управлението на църковния живот. Ограденият с крепостна стена и кули патриашески комплекс заема площ от 2413 кв. м. В него са се намирали библиотеката, скрипоторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, килиите на монасите. Патриаршеския храм “Възнесение-Господне” с кула-камбанария е разположен в средта на вътрешния двор. В него се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.В днешно време може да бъде видян напълно реставрираният патриаршески храм “Възнесение Господне”. Стенописите във вътрешността му са дело на художника Теофан Сокеров. В мащабни композиции са представени личности и най-важните моменти от средновековната ни история.

– Църква “Св. 40 мъченици”– единствената базилика в Търново,представлява изключение в архитектурния стил на епохата XII-XIV в., когато в столицата се строят само кръстокуполни църкви.

   Една от най-емблематичните средновековни църкви във Велико Търново е , „Свети четиридесет мъченици”. Намира се в подножието на крепостта Царевец. Храмът е паметник на културата от 1964 г. и е тясно свързан с историята на България. Построен е и стенописан в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 22 март 1230 г.През XIII—XIV век е била една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан “Велика лавра”. Църквата имала почитта на българите, а нейната красота привличала и много чужденци, които се отбивали да я видят. В нея не веднъж е служил и патриарх Евтимий.

   Предполага се, че в края на ХІІ в. Асеневци (българска царска династия, упрвлявала в периода 1187 г. – 1280 г.) са изградили манастир около църквата. В източниците от ХІІ–ХІV в. той е наричан „Великата лавра”, „Царски манастир” и е бил един от най-важните средновековни манастири около Търново.

   Превземането на Търново от османските турци довело до упадък на манастира. Изчезнала социалната прослойка (българската аристокрация), която поддържала манастира и църквата, намалял броят на християните. Църквата обслужвала християните в квартала до ХVІ в., когато била превърната в мюсюлманска джамия. Именно това спасява храма, защото всички християнски храмове на Царевец и на Трапезица са разрушени в османската епоха (1396–1878 г.).

   Джамията се наричала още „Теке” (мохамедански манастир). Тя е известна и като Кавак баба теке или Дервишко теке. Стенописите на християнската църква били покрити с бяла вар, а иконите и иконостаса – изгорени. Самата сграда просъществувала без преправки до 1853 година, когато Хаджи Юмер иска да разхубави джамията, за да угоди на аллаха. Били премахнати характерните за християнската архитектура сводове и арки. Таванът бил значително повдигнат, а прозорците разширени. Капителите на колоните били снети и поставени като бази на дървени греди, подпиращи дървения чардак и широката северна стряха. Самите колони Хаджи Юмер искал да изхвърли като излишни, но мютесарифинът го разубедил. За да достигнат до новия таван, те само били понадени. Старият вход бил зазидан и направен нов в северната страна, през който се влиза и днес. До наши дни оригинална се е запазила само пристройката в западната част, която вероятно е служила за мавзолей. Във вътрешната част мавзолеят бил преграден за хамам (баня) зашейха. , През Възраждането, когато се оформя българското национално самосъзнание, българите започнали да търсят и събират оскъдните сведения за своето героично минало. Погледите на мнозина били насочени към „Теке джамия”. Никой обаче не можел и не смеел да прекрачи прага й, защото рискувал да бъде убит с камъни. Да се влезе в джамията било истински подвиг, а още повече да се търсят там български светини. Само народното въображение продължавало да твори чудни легенди п предания и при най-малкото произшествие, свързано с джамията. Събарянето на минарето на всеки три-четири години без видими външни причини давало основа за създаване на фантастични легенди, в които упорито се поддържала вярата, че това е знамение за скорошно падане на турската власт. Макар че местните управници поради слуховете се отказали да строят повече минаре, от Истанбул били изпратени учен-кадия и архитект да построят ново и здраво минаре. При изкопните работи била открита богата гробница. Турските управници и гръцкият митрополит в града с всички средства се опитали да скрият от българите откритите предмети. Въпреки това из града упорито се заговорило, че бил открит гробът на цар Иван Асен II. Други твърдели, че това бил гробът на св. Иларион Мъгленски.

    Легенда разказва как русокоса девойка, облечена в бяла роба, излиза веднъж годишно от каменния олтар на храма. Тя държи златен свещник и обикаля царските гробове, за да им отдаде почит. После тя отива до реката, водите на Янтра се успокояват. Момичето нагазва вътре до глезени. Стои малко там и се прибира, но ако през това време някой родоотстъпник или агарянин я види, той получава за цял живот някакъв недъг.

   След Освобождението в 1878 г. храмът отново става християнска църква.

    От запазените стенописи интерес представлява „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан” (над входа) и „Св. Анна Млекопитателница”.

    В църквата са погребани българските царе Калоян (управлявал 1197 г. – 1207 г.) и Иван Асен II (1218 г. – 1241 г.), Свети Сава Сръбски (1175 г. – 1235 г.) и цариците Анна Мария (1204 г. – 1237 г.) и Ирина Комнина.Най-голям интерес сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207 г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести.

   В края на 2013 година директора на Регионалния исторически музей Иван Църов призна за мистериозни светли тела, които имат вид на сфери и се движат около гробовете на българските владетели. Паранормалното явление се наблюдава, когато в черквата няма посетители. В момента, в който влезе човек, за да види явлението на живо, то изчезва от камерите.

    В православния храм се пазят и едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (управлявал 803 – 814 г.), които разказват за великите дела на българските царе.

   Църквата “Св. 40 мъченици” е свързана с редица събития от най-новата история на България, най-важното сред които е обявяването на нейната независимост на 22 септември 1908 г.

   Църквата е филиал на Националния исторически музей в гр. София. В момента „Свети четиридесет мъченици” е отворена за посещения като музей, като на най-големите християнски празници в нея се отслужва и света литургия.

Църква “Св. Димитър Солунски”

Църквата “Св. Димитър” е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г. В историята за обявяването на въстанието на Петър и Асен са преплетени легенди за едно правилно разчетено от тях пророчество и за това, че иконата на свети Димитър напуснала Солун и намерила покой в Търново, в църквата, построена през 1184 г. от двамата братя. Заради това, което се е случило тук през 1185 г., специалистите са категорични, че този храм е по-важен за града ни от „Св. 40 мъченици”. Но въпреки това вече десетилетия църквата стои затворена. В този си вид тя е възстановена през 1985 г. по проект на арх. Теофил Теофилов и в чест на 800 г. от въстанието.

    Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши, разноцветни керамични панички и розети покрити с глазура.Изпълнен със т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата. В олтарната част на храма са запазени останки от две стенописни слоя. По-ранният като дата се отнася към столичния период на Търновград. Вторият живописен пласт датира от края на XVI – началото на XVII в.

    При археологическите проучвания в пространството около църквата са разкрити части от манастира около нея, останки от друг християнски храм и голям некропол.

– Църква “Св. Петър и Павел”– намира се в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането ѝ се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в Търновград през 1204 г. последствие около църквата е формиран манастирски комплекс.

    Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221–1237 г.), съпруга на цар Иван Асен II. След завладяването на столичния Търновград от османските турци през 1393 г. манастирът изпълнява функцията на патриаршеска резиденция. След понижаването на самостойната българска патриаршия в ранг на митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия (в периода 1416 – 1439 г.), комплексът около храма става митрополитска резиденция, а църквата “Св. Петър и Павел” – митрополитска катедра.

   В архитектурно отношение храмът е представител на групата считана за преходна между т.нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполна църква.

    По отношение на зографията са установени три етапа на изпълнение.

   От времето , когато църкавата е изпълнявала функцията на митрополитска катедра в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената “Христос в гроба”, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.

   Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVI в. Върху северната и стена могат да бъдат видяни части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.

– Църква „Св. Богородица Темнишка”- днес върху развалините ѝ се издига сегашната църква „Св. Богородица”. Намира в днешния кв. Асенов, построена е през 1923 г.

– Църква “Св. Петка Търновска”- известна като “дворцовата църква”, в нея са се пазели мощите на св. Петка Търновска (Българска). В храма са били погребани и някои от владетелите на Второто българско царство. Днес не съществува.
– Църква “Св. Иван Рилски”

   Църквата „Св. Иван Рилски” е част от манастирския комплекс при храма „Св. Петър и Павел”. На долния ́и етаж има крипта. В нея съгласно монашеската традиция са били съхраняваните костите на починалите обитатели на манастира. Същинската църква се намира на втория етаж. Фасадите ́и са били украсени с разноцветни керамопластични елементи.

   Разкритите при археологическите проучвания останки от стенописната украса показват, че тя е дело на най-добрите зографи от търновския художествен кръг.

   Църквата играе важна роля в историята на Второто българско царство и по време на драматичните събития разиграли се в Търново след превземането му от османските турци през 1393 г.

    През 1194/ 1195 г. българският цар Асен І (1186 – 1196) пренася мощите на най-почитаният български светец св. Иван Рилски от Средец (София) в столицата Търновград. Те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица. Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османските турци, по инициатива на патриарх Евтимий мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция при храма „Св. Петър и Павел”. Съхраняват се в църквата „Св. Иван Рилски”. На големите църковни празници се изнасят от нея и с тържествена процесия се поставят в катедралния храм. През 1469 г. рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес

    • Другите църкви в крепостта “Царевец”

– Църквите на хълма Трапезица

   При разкопките през 1884 и 1900 г. са разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време”. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.

   Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

ПОЗВЪНИ
error: Content is protected !!