Улица Гурко, Велико Търново

След Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Велико Търново е временна столица на държавата. През 1879 г. в града се свиква Първото Учредително събрание, на което се приема т.нар. Търновска конституция.

Пак тук се свиква и Първото Велико народно събрание, което избира за български владетел княз Александър I Батенберг (1857 г. – 1893 г.) Тук покълват европейските политически идеи – либерализъм, консерватизъм, социалдемокрация; тук се обявява независимостта на Княжество България (1908г.).

   В архитектурно отношение обликът на старата част на града пренася посетителите в миналото. Вървейки по улица „Гурко” или по „Самоводската чаршия” (улицата на занаятите), гостите на града имат възможност да разгледат сгради, издигнати преди повече от 200 години, както и да усетят една изцяло различна атмосфера. Чаршията е своеобразен етнографски комплекс със занаятчийски работилници, дюкяни за сувенири и галерии.

   Една от най-живописните улици на възрожденския град, с много реставрирани стари къщи от XVIII- XIX век , разположени амфитеатрално с изглед към река Янтра. Улица Гурко е превъплъщение на романтиката и красотата – една уникална и привлекателна улица.

   Нагоре – къщи и покриви, пригодени към стръмния терен, накацали една над друга, надолу – Янтра, лъкатушеща под височината, на която е разположен градът. Неповторима гледка се открива към Паметника на Асеневци, гранд-хотел Велико Търново, красивите извивки на реката.Няма друго място, откъдето така добре да се разкрива това удивително сливане на природната даденост с архитектурната традиция, така че тези къщици “да враснат в скалите сякаш лястовичи гнезда”.

   Тук и на Варуша са съхранени възрожденските традиции за красота и домашен уют. По прозорците на къщите са разположени кокетно саксии с мушката, бръшлян, виещи се лозници, засадени на всяка педя свободна земя. Улицата е украсена с чешми и фенери, които осветяват къщите, хората, тихите спокойни вечери.Тук туриста може да се наслади на уютни кафенета и интимни ресторантчета, галерията на търновския художник Иван Христов, етнографската експозиция в Сарафкината къща.

ПОЗВЪНИ