Трапезица

Трапезица е втори център на средновековната столица Велико Търново и е проучван по археологически път още в края на XIX в. ,когато са разкрити 17 църкви и част от укрепителната система на крепостта.

Досегашните Разкопки категорично установяват, че скалният хълм е укрепен и застроен в първите години на XIII в. (ок. 1200 – 1230 г.) върху терен, който не е бил активно обитаван след желязната епоха (края на I хил. пр. Хр.). Тя се различава от съседния Царевец, където презV-VII в. е бил изграден ранновизантийският град Зикидева – един от най-големите градове в северна българия от това време. И ако през средните векове на Царевец част от ранновизантийските градежи са използвани в някои отношения, то на Трапезица това не е така. Цялата монументална архитектура тук, на която днес може да се възхити всеки посетител, си е автентично българско дело, подето и завършено от първите представители на великата Асенева династия – царете Петър, Иван Асен I, Kалоян и Иван Асен II.

  Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

  Трапезица представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 Мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.

   За името Трапезица има две предположения. Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна. Църквите на трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.

    Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че цар Иван Асен I през 1195 г. пренесъл от гр.Средец (софия) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

    От 2007 г. по програма на министерството на културата започва мащабно проучване на Трапезица. То продължава до днес, а постигнатите резултати са изключително сериозни и което е по-важно – безпристрастни свидетелства за блясъка на второто българско царство. Безспорни сензационни открития на Трапезица са северната кула , гарнизонните постройки на крепостта, църква №19 с реликварийната камера и стенописите от този храм.

   В северния „полуостров” на платото Трапезица на площ от 660 кв. м. се намира двореца на първите Асеневци. Това е типичен феодален замък и вероятно е бил построен още преди Освободителното въстание през 1185 г. Дворецът е бил отбраняван от мощна кула, като самостоятелна крепостна стена го е пазела от нападатели, преодолели крепостните стени на Трапезица. По-късно от полуострова е отцепена с трета крепостна стена още площ, където е изграден дворец за представителни цели и с необходимите стопански постройки, казарма за охраната и т.н.
След реставрацията не само Трапезица, но и град Велико Търново ще придобие нов още по-блестящ и достоен облик. Хълмът ще бъде превърнат в още по-достъпно и удобно място за преклонение пред българската история. Изграденият вече най-голям в България фуникуляр, проектиращата се и предстояща да се изгради алейна мрежа, пускането в действие на музейният център на хълма и реставрираният дворец ще се превърнат в един от най-зрелищните и атрактивни архитектурно- исторически музейни обекти на открито в страната.(Регионален исторически музей – Велико Търново)
В подножието на хълмовете Трапезица и Царевец, разположен около река Янтра се намира квартала на средновековните занаятчии и търговци- „Асенов“. Той също е бил укрепен с крепостни стени, спускащи се напречно от двете крепости. Тук са реставрирани емблиматични за Велико Търново средновековни църкви, за които вече стана дума.Тук е и Владишкият мост, строен през втората половина на XVII в.- една от забележителностите на града, която се намира на главна туристическа артерия и от него се разкриват живописни гледки към околността му. Реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия. До 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. Мостът е реконструктуиран по мащабен проект за подобряване на туристическите атракции, финансиран по Оперативна програма “Регионално развитие”.