Ако гостът на Велико Търново се разходи по старинните улици на Варуша и на Самоводската чаршия, ще усети духа на отминалите времена, бита и културата на хората от следосвобожденска България. Попаднал в красивия декор на отминалите години, човек сякаш става част от романтично представление,
на което е и зрител , и участник.Самоводската чаршия или днешната улица “ Георги Стойков Раковски“ е създадена през 60-70- те години на ХІХ век, когато Търново започва да расте и да се развива като търговско и занаятчийско средище.От двете страни на улицата са наредени търговски и занаятчийски дюкяни, работилници и ханове.Тук са работили ковачи, медникари, грънчари, оръжейници, сладкари, колбасари.Три фурни правили прочутите търновски симиди, пърленици и кравайчета.Имало дюкани за кадаиф, боза, халва, бяло сладко.
Днес много от къщите и работилниците са възстановени. В тях работят майстори по стари технологии и с оригинални инструменти пред очите на посетителите като и до днес е запазен възрожденския дух на улицата. Туристите могат да си закупят сувенири, лакомства, лековити билки, изящни икони.Хановете заемат особено място в архитектурния облик на старо Търново и в стопанския му живот. В далечното минало освен за нощуване на пътници, те се използват като складове за скъпи манифактурни стоки и за работилници на майстори занаятчии. В някои от тях има гостилници и кафенета. Към средата на XIX век хановете постепенно започват да доминират над останалите граждански постройки, свидетелствайки за порасналото самочувствие на своите собственици. Те са масивни здания с железни врати, прозорци и капаци, и с богато декорирана лицева страна.Към 1877 г. хановете в града са около шестдесет, а в края на XIX век броят им достига до седемдесет и един. По известните от тях са Стамболовият, Дряновският, Абаджийският, Кожухарският, Чифутският, Арнаутският, Текирзалийският, Хаджи Давидовият, Върбановият, ханът на Йоноолу, на Великоолу, на Бяла Бона, на хаджи Николи, на Пановчето, Батак хан и много други.
Най-често ханът носи името на съответния еснаф, който работи в него, или на своя собственик. В някои от хановете се трудят по няколко еснафа.
До днес е запазен ханът на Хаджи Николи. Архитектурното съкровище, оставено ни от дряновския майстор Колю Фичето, е построен през 1858 година за търновския търговец хаджи Николи. Самоукият архитект успява от една обикновена сграда, предназначена за търговски склад, да създаде художествено-архитектурна творба. Фасадата на сградата е с красиви открити галерии, оформени от каменни колони. Галериите завършват с капители, свързани с ритмично повтарящи се арки. Откритите навън аркадни коридори са украсени с извити железни парапети.Комплексът на уникалния “Хан Хаджи Николи”, понастоящем е в оригиналния си вид и се радва на нов живот с автентичност, и съвременен комфорт. След дългата реставрация ханът “Хаджи Николи” отваря врати през март 2010 година като придобива новата си функция на своеобразен културен център – комплекс от изложбени зали и галерия, лятна градина, луксозен ресторант с четири различно декорирани салона, кафене и вино бар.
Ресторантът на “Хан Хаджи Николи” ще Ви потопи в уникалната атмосфера на това неповторимо място, съчетана с перфектно обслужване, европейска и българска традиционна кухня, гурме меню, богат асортимент от качествени български и вносни вина, внимателно подбрани от специален екип от енолози.
Във връзка с това какво се произвежда или се продава, през Възраждането е имало бакалска, ковашка, халашка, опинчарска и други чаршии.
Днес Самоводската чаршия е музеен обект във Велико Търново с историческа, културна и туристическа насоченост. В него е включен и Самоводският пазар.
Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски и следосвобожденски къщи от ХІХ-ти век. Между тях е родната къща на писателя Емилиян Станев, превърната в музей. В началото на улицата е паметника на видният български държавник Стефан Стамболов.