Природна забележителност “Къпиновски водопад “

Природна забележителност “Къпиновски водопад село Велчево, при Къпиновския манастир, община Велико Търново.Представлява водопад на река Веселина с височина на пада 4,5 м, разположен на 200 м надморска височина с площ 0,2 ха около него.

Реката е дълбала скалите на Еленския балкан, провирала се е през потънали в зеленина склонове, през много тесни завои, за да образува безброй водопади. Преди да навлезе в равнината тя е създала неголемия, но красив Капиновски водопад, под който е образуван вир. Обектът е едно от любимите места за отдих и отмора.

     Има изграден комплекс с басейн и ресторант, в близост е и Къпиновския манастир“ Св. Никола“, язовир „Йовковци“. Всяка година тук традиционно се организира Национален мотосъбор с много игри и стъндове, привличащ както български , така и много чуждестранни почитатели на моторите.

 Къпиновски манастир “Св. Николай Мирилийски Чудотворец”

  Къпиновският манастир е основан през 1272г. по времето на цар Константин Асен – Тих (1257 – 1277г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен “Св.Троица”. През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен. В края на 17в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789г., след което през 1835г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква “Св. Николай”. През 1856г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.

В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където прави и оставя своя препис на “История славянобългараска”. В манастирът функционирало и килийно училище.

Къпиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в тук.