Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ е български манастир (бивш ставропигиален) в Великотърновска епархия, разположен в Дервентския пролом на река Янтра- красива скалиста местност, на 7 км северно от Велико Търново.

Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 в. Първоначално манастирът е метох на Ватопедски манастир от Света Гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност.В изграждането на манастирския му комплекс са участвали едни от най-известните ни възрожденски майстори – Захари Зограф и Уста Кольо Фичето.

В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи „Страшният съд“ и „Колелото на живота“, за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските „Рождество Богородично“, „Успение Богородично“, „Тайната вечеря“. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.

От 1858 г. до 1863 Колю Фичето изгражда камбанарията, част от жилищните сгради и главния манастирски вход. Изграден е и и подземният параклис „Св.Андрей Първозвани“. През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква „Благовещение“, също от от Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф – първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето.(http://pravoslavieto.com)

Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14в.

През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а впоследствие е разрушен напълно.

Местността “Преображенски манастир” е обявена за природна забележителност с цел запазване на естествено находище на дървовидна леска в .Поради специфичният климат на пролома растителността е изключително богата. Под защита се намира естествено находище на дървовидна турска леска. Освен това доминират различни видове липи, дъбове, габър, шестил, клен, бряст, мъждрян, орех и др. Голямо разнообразие показват птиците – срещат се защитени видове като черен щъркел, египетски лешояд, бухал, мишелови, соколи, бързолети и др. В пещерите и скалните цепнатини са разпространени различни видове прилепи.

Красивата местност и удобното разположение правят манастира място за чести посещения и отдих от туристи и жители на околността.

Има изградена екопътека , тръгваща от Търновския квартал Варуша и Картал баир към Манастира. Прехода е около 3 часа в едната посока. Природата е изключително живописна- водопади, горички, скалисти терени и страхотни панорами!