Паметникът на обесените се намира на главната улица в град Велико Търновов подножието на стария квартал “Варуша”. На това място извън тогавашния град, по време на турското робство се издигала бесилка и турците бесели заловените комити и въстаници.През 1867г. на това място били избесени заловените в битката при село Върбовка четници на Филип Тотю.

През 1876г. тук били обесени и осъдените на смърт участници в Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг.

Осъдените обикновено са закарвали поотделно от Търновския затвор до бесилката с каруца. На другия ден след обесването е разпореждано телата да бъдат погребани на бунището над тогавашния квартал „Варуша”. Но под предлог да не вампирясат (от което турците като фанатици много се страхували) е позволявано да бъде извършено опело вхрам „Св.Атанасий” (сега храм „Св.Св. Кирил и Методии”). На мястото на тогавашното бунище, където са погребвани поборниците за българска свобода сега е издигнат Поборнически паметник. По-късно след Освобождението някои от останките са извадени и препогребани по родните места на революционерите.
Идеята за изграждане на Паметника на обесените се заражда в първите години след Освобождението. За това допринася активната дейност на търновската обществничка Евгения Кисимова (дъщеря на общественика хаджи Георги Кисимов и сестра на общественика Пандели Кисимов). С парични помощи от общината и от гражданите на Търново паметникът е изграден по проект на италианския архитект Джовани Мусути (проектант и на Стамболов мост), който по това време е на служба в общината.Изработен е от от бял арбанашки камък и има формата на четиристенна пирамида, издигаща се над няколко реда каменни стъпала. Отгоре завършва с каменен кръст.
На четирите страни има възпоминателни надписи. Текстове от другите три страни са с имената на обесените въстаници.

Текст на лицевата страна: „Въ памятъ на погиналите за българската свобода поборницы. Въздигнат отъ признателното поколение, 1883 година от Р. ХР.”