Никополис ад Иструм

Някогашното могъщество на Никополис Ад Иструм днес е някак позабравено и дори непознато. Наричан „Българският Рим“, Никополис Ад Иструм сякаш лежи в сянката на хълма Царевец и само древните камъни напомнят за съществуването му.

Римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намира на 20 кмсеверно от Велико Търново. Разположен е върху невисоко плато на левия бряг на р. Росица.Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Стратегическото му значение се определя от обстоятелството, че на мястото където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. В началото на 193 г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища.

Никополис ад Иструм е организиран по подобие на градовете в Мала Азия – Ефес, Никея и Никомедия и е бил с пъстър етнически състав-преселници от Мала Азия, траки, римски ветерани.

Най-големият си икономически разцвет Никополис ад Иструм преживява по време на управлението на династията на Северите (средата на II – първата третина на III в.).

Крепостните стени са се извисявали на височина 8 м, а кулите са достигали до 12 м. На всяка от крепостните стени е имало добре защитени порти. Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. От портите към градския площад водят улици, настлани с големи варовикови плочи и ограничени с бордюри. Под уличната настилка са изградени канали за отпадъчните води. Четири улици оформят един квартал (инсула), обикновенно с размери 30 х 70 м. Никополис ад Иструм е бил добре водоснабден. Главният водопровод е Западният с дължина 26 км. По него водата е достигала специално изграден резервоар, разположен до западната крепостна стена.

Водния резервоар на Никополис ад Иструм е най-високата и най-добре съхранена руина на римския град, до седем метра достигат на височина двете запазени стени на резервоара, който иначе е бил с вместимост 400 кубика вода,която идвала от каптаж с подземен канал при Мусинската пещера и е била изключително чиста и подходяща за пиене. Резервоарът е захранвал целия град, в който са живели около 3500 души . От там градската водопроводна система е отвеждала водата за частните и обществени сгради, бани и тоалетни. Допълнително количество вода са осигурявали два по-малки водопровода идващи от северозапад и кладенци.

   Градът има и типични за елинската архитектура ансамбли и сгарди,т.к. преобладаващото население е от Мала Азия: площад (агората), ареата (площадът), заобиколен от три страни с монументална йонийска колонада. Между колоните са били поставени бронзови и мраморни статуи на императори, членове на фамилиите им, видни граждани. На северната страна на ареята се е намирала гражданска трикорабна базилика. Тя е използвана за обществени нужди -търговски сделки, правораздаване и пр. От изток и юг на ареята са се намирали магазини. В западната част на агората се е намирала сградата на булевтериона (градския съвет). Южно от булевтериона се намира малък театър (одеон). Извън комплекса на агората, от източната страна е разположена голяма обществена сграда, която според открит надпис е носела наименованието “термоперипатос”. В нея е имало магазини, и отопляема зала за разходки. В северната част на града е имало обществена баня.Уникална е системата за отопление , разкрита на територията на града и термите-т.н. Хипокауст.

   Днес посетителите, разхождайки по улиците на този невероятен паметник от римско време, могат видят цялото това стройно и удивително застрояване под формата на руини, консервирани и мълчаливо чакащи някой да разкаже за тяхната славна история.Все още си личат коловозите от колесниците предвижващи се в града.

   В градската територия на Никополис ад Иструм са проучени няколко вили, селища и центрове за керамично производство.

  През 102 г., с построяването на Никополис ад Иструм (в близост до Велико Търново), завършва териториалната консолидация на Римската империя, а „моделът” на идеята за Обединена Европа съществува в продължение на близо две хилядолетия. Тук през IV в. епископ Вулфила създава първата германска азбука /Из „История на готите“ Йорданес, 6.век/.

  През 2014 год. живот на  Археологическия резерват Никополис ад Иструм даде организираният там Римски ден-уникална мащабна сцена за антични възстановки от времената на Римската империя. Сред останките на древния град  „оживяха“ древни ритуали, занаяти, весталки, легионери, патриции и знатни римлянки.