Музей ” Възраждане и Учредително Събрание”

Сградата е кръстовидна, с арковидно оформен вход от север. Построена е от Колю Фичето (един от най-известните български строители през XIX в.) през 1872 г. В Търново през втората половина на XIX век майстор Кольо Фичето е построил църквите “Св. Константин и Елена”, Св. Никола”, “Св. Спас” , Св.Св. Кирил и Методий” и “Св. Богосодица”, Ханът на Хаджи Николи и Къщата с маймунката.Теренът , върху който е изграден музея е терасовиден и затова от север етажите са два, а от юг – четири.

През 1985 г. е завършена адаптацията на сградата за нуждите на музея. Експозицията е разположена на три от етажите.

На първия етаж могат да бъдат разгледани експонати, илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество (от края на XIV до края на XIX в.). Акцент представлява колекцията от икони от средата на XVI в., произведения на Тревненската живописна школа, икони-примитиви, произведения на първите художници с академично образование – Станислав Доспевски (1823 г. – 1878 г.) и Николай Павлович (1835 г. – 1894 г.).

В експозицията са намерили място и произведенията на майсторите-резбари – царски двери, кръстове, апостолски фризове, църковна утвар, светогорски икони-щампи, плащеница от 1559 г.

Търново и регионът през епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.) са показани в останалата част на залата. Изложени са предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята – златарство, грънчарство, железарство, кожарство, шивачество, кожухарство и др.

Множество илюстрации показват вътрешните и международни връзки на търновските търговци, както и зараждането на фабричното производство. Чрез макети и фотоси е показано развитието на архитектурата и строителството през епохата. Специално място е отделено на великолепните архитектурни паметници, създадени от Колю Фичето.

Вторият етаж е посветен на етапите и най-важните моменти от националноосвободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество – хайдушко движение, различните въстания, сред които Априлското въстание от 1876 г., Руско-турската война от 1877-1878 г. Специално внимание е отделено на борбата за независима българска църква, развитието на образователното дело и читалищната дейност.

На третия етаж е възстановена залата, в която е проведено Учредителното събрание в Търново през 1879 г. (първото Народно събрание на България след Освобождението от 1878 г.), поставило основите в развитието на съвременна България. Тук е била приета Първата българска конституция и избран първият княз на свободна България Александър Батемберг, а през 1885 г. е взето решение за съединяването на Княжество България с Източна Румелия.