Килифаревският манастир е един от най-интересните местни културни паметници, които обаче не са експонирани и популяризирани в достатъчна степен. Според популярна легенда някъде тук, увити във восък, се съхраняват свитъците от библиотеката на книжовната школа, която е изнесена насам след падането на Царевец. Самият Петко Славейков споменава за библиотеката и прогнозира, че тя се съхранява на тайно място в района на манастира или край Беляковец.

За да се популяризира Килифаревският манастир като туристическа дестинация, е създадено и сдружението „Килифарево – минало и бъдеще”. Освен че ще кандидатства по различни проекти за експониране на местните старини, то ще провежда и широки разяснителни кампании.

Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360 година вече се обучават 460 ученици, най-известният от които е бъдещият български Патриарх Евтимий Търновски.

Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, в средата на двора внушително се е издигала няколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Векове след това, през 1718 г. манастирът е възстановен отново на днешното си място. В края на 18 век отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие възобновяван.

   Според редица писмени сведения и легенди именно в отлично укрепения Килифаревски манастир са се съхранявали свитъците на прочутата в цяла Европа Търновска книжовна школа, които не са намерени и досега.