Античен керамичен център Павликени

Археологическият обект е в м. Върбовски ливади, на 5 км северозападно от съвременния гр.Павликени. Музеят е част от проекта за реставрация и социализация на Античния керамичен център, финансиран от Фондация “Америка за България” и Американския научен институт на стойност 51 000 долара, от които 6000 долара са съфинансирани от община Павликени.

   Показани са експонати, свързани с живота на древните римляни. Керамични съдове, медицински инструменти, козметика, флакони, някои от тях със съхранени пудри от онова време, детски играчки, игри за деца и възрастни. В отделна витрина са събрани всички златни и сребърни накити, открити в различни некрополи в целия павликенски регион.

   Един от най-ценните експонати е бюстът на император Комод, управлявал Римската империя през втората половина на втори век. Бюстът е уникален, защото портретите на императори от римската епоха, откривани при разкопки по българските земи, са изключителна рядкост. Именно той е прототип на един от най-популярните персонажи във филма “Гладиатор”, според Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

   Архитектурният комплекс край Павликени е създаден в края на I в. сл. Хр., още преди основаването на Никополис ад Иструм след Дакийските войни на император Траян. По това време в Нове (при съвр.гр. Свищов) вече е изграден военен лагер, в който е настанен I –ви Италийски легион. След като се уволнят от военна служба, някои от войниците се връщат по родните си места, но други остават в региона и се заселват в плодородната долина на р. Росица. Вероятно така се появява и вилата край Павликени, една от многобройните в региона. От тук преминават важни пътища, свързващи провинцията Мизия (по-късно Долна Мизия) с останалите краища на огромната Римска империя. Този факт e причина за наличието на множество пътни станции, селища, вили, светилища и занаятчийски центрове.

Това, което прави римската вила край Павликени уникална и единствена по рода си, са разкритите, отлично запазени и експонирани пещи за строителна и битова керамика. Проучени са над 50 пещи, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Произведения на местните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис ад Иструм, в много от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, дори на Кримския полуостров.

Античният керамичен център е най-добре проучения обект в Югоизточна Европа. Изследователят му Богдан Султов още през 70-те г. на миналия век го превръща в първия музей на открито в България. Той възстановява и цялата последователност на античното керамично производство. Всичко, което изважда от земята, след това археологът превръща в строителни материали, затова и сградите в центъра сега са напълно автентични. Мечтата на Султов е центъра да се превърне в Научно-практическа база за обучение на студенти и специалисти по проблемите на провинциалната римска керамика.